"В сърцето на машината" - право в сърцето на зрителя
" В сърцето на машината " завоюва огромната премия за българско кино " Златна роза " предишния септември изненадващо за критиците, които участваха на фестивала, само че не и за публиката. Не е мъчно да се предвижда, че филмът на Мартин Макариев ще се трансформира в огромния български хит на 2022 г: по този начин както " Голата истина за група " Жигули " успя да направи това през 2021 година
От студено-критическа гледна точка филмът е захаросано клише, което заимства обилно от холивудската традиция за затворнически екшън/трилъри - от " Зад решетките " до " Зеленият път ". От зрителска той удря право в сърцето със своята сантиментална история но Вапцаровата.
Не одобрявам изключително предходните филми на Макариев, който рецитира утвърдени матрици в американското жанрово кино още от дебюта си " Вила Роза ". (Нещо сходно за стилистиката му казва и огромната звезда на " В сърцето на машината " Юлиян Вергов в свое ). Последващите " Привличане " и " Диви и щастливи " (особено вторият) обаче му донесоха желания зрителски триумф и известност, а за четвъртия си авторски план Макариев употребява и съответно държавно финансиране. Това е изключително значимо, тъй като следването на американската мечта идва с високи механически условия - другояче наподобява смешно и самоинициативно: и наистина " В сърцето на машината " е първият цифрово сниман български филм с 4K резолюция и HDR, отличен тон и осветяване.
Изобщо той е изкусен по всички правила - сценарият по същински случай, чудесните артисти в типичен разпределените по скалата добро-зло персонажи, чудесно намереният мизансцен, костюми, грим, операторска работа на Андрей Андреев (почти монохромната палитра е попадение) натискат верните копчета в зрителската емоционалност. Колкото и да е неоригинално в сърцето си това начинание, същинско благополучие е след 30 години мъчителни опити за авторско артхаус кино да се гледа подобен български филм! Стремежът на режисьори като Макариев да работят в неразвита от нашата модерна кинематография ниша и да бъдат в услуга на публиката е честен и окуражителен - изключително като се има поради какъв брой са се подобрили филмите му между първия и четвъртия.
" В сърцето на машината " е привидно за соцминалото - пандизчии от Софийския централен работят като стругари в " Кремиковци ", с цел да отметнат присъдите си по-бързо. Но датировката от 1978 година в сюжета на Борислав Захариев единствено периферно обрисува епохата и нейните нрави: концентрацията на сюжета е в клаустрофобичния завод, където четиримата наказани се разпалват и вземат за заложници двама надзиратели. Финалът с бялото гълъбче е елементарен, само че в историята има и напрежение, и спор, и всичко необходимо да те държи два часа на ръба на стола.
Юлиян Вергов като жестокия надзорник - с безподобен сталински мустак - за следващ път потвърждава, че е освен медийна звезда, а един от най-хубавите ни артисти. Стоян Дойчев (Асенчо от " Възвишение " ) и Христо Петков са прелестни. Александър Сано в основната роля, Ивайло Христов, Владимир Зомбори, Христо Шопов също заслужават положителни думи за играта си. Дори единствено безапелационното актьорско наличие и добре чуващите се реплики са две уважителни аргументи, с цел да гледате български филм.
Могат да се посочат и други, само че най-важната е, че " В сърцето на машината " вълнува и доближава до сърцето на фена.
От студено-критическа гледна точка филмът е захаросано клише, което заимства обилно от холивудската традиция за затворнически екшън/трилъри - от " Зад решетките " до " Зеленият път ". От зрителска той удря право в сърцето със своята сантиментална история но Вапцаровата.
Не одобрявам изключително предходните филми на Макариев, който рецитира утвърдени матрици в американското жанрово кино още от дебюта си " Вила Роза ". (Нещо сходно за стилистиката му казва и огромната звезда на " В сърцето на машината " Юлиян Вергов в свое ). Последващите " Привличане " и " Диви и щастливи " (особено вторият) обаче му донесоха желания зрителски триумф и известност, а за четвъртия си авторски план Макариев употребява и съответно държавно финансиране. Това е изключително значимо, тъй като следването на американската мечта идва с високи механически условия - другояче наподобява смешно и самоинициативно: и наистина " В сърцето на машината " е първият цифрово сниман български филм с 4K резолюция и HDR, отличен тон и осветяване.
Изобщо той е изкусен по всички правила - сценарият по същински случай, чудесните артисти в типичен разпределените по скалата добро-зло персонажи, чудесно намереният мизансцен, костюми, грим, операторска работа на Андрей Андреев (почти монохромната палитра е попадение) натискат верните копчета в зрителската емоционалност. Колкото и да е неоригинално в сърцето си това начинание, същинско благополучие е след 30 години мъчителни опити за авторско артхаус кино да се гледа подобен български филм! Стремежът на режисьори като Макариев да работят в неразвита от нашата модерна кинематография ниша и да бъдат в услуга на публиката е честен и окуражителен - изключително като се има поради какъв брой са се подобрили филмите му между първия и четвъртия.
" В сърцето на машината " е привидно за соцминалото - пандизчии от Софийския централен работят като стругари в " Кремиковци ", с цел да отметнат присъдите си по-бързо. Но датировката от 1978 година в сюжета на Борислав Захариев единствено периферно обрисува епохата и нейните нрави: концентрацията на сюжета е в клаустрофобичния завод, където четиримата наказани се разпалват и вземат за заложници двама надзиратели. Финалът с бялото гълъбче е елементарен, само че в историята има и напрежение, и спор, и всичко необходимо да те държи два часа на ръба на стола.
Юлиян Вергов като жестокия надзорник - с безподобен сталински мустак - за следващ път потвърждава, че е освен медийна звезда, а един от най-хубавите ни артисти. Стоян Дойчев (Асенчо от " Възвишение " ) и Христо Петков са прелестни. Александър Сано в основната роля, Ивайло Христов, Владимир Зомбори, Христо Шопов също заслужават положителни думи за играта си. Дори единствено безапелационното актьорско наличие и добре чуващите се реплики са две уважителни аргументи, с цел да гледате български филм.
Могат да се посочат и други, само че най-важната е, че " В сърцето на машината " вълнува и доближава до сърцето на фена.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ